КАЗАНЛЪШКА ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА
 |
Намира се в парк "Тюлбето". Оригиналът на Тракийската гробница е със специален режим на съхранение. В направеното до нея копие в мащаб 1:1 се показват архитектурата, археологическите материали и стенописи на Казанлъшката грабница от ІV-ІІІ в. пр. Хр. , която е един от най-значителните паметници на тракийската култура в българските земи, включен в листата на световното културно наследство от ЮНЕСКО през 1979 г.
Гробницата на тракийски владетел, откри¬та случайно през 1944 г. в североизточния край на Казанлък, е забележителен паметник на тракийското изкуство от ранноелинистичната епоха у нас. |
По своя архитектурен план тя принадлежи към куполните гробници, характерни за гробната архитектура на Тракия от края на V до началото на III в. пр. н. е.
Разположена е в южната част на надгробна могила ориентирана в посока север-юг. Състои се от три помещения: правоъгълно преддверие, тесен тухлен коридор (дромос), засводен с двускатен фалшив свод, и тухлена гробна камера с кръгъл план и камбановиден купол. Целият тухлен корпус на гробницата е покрит с каменна риза от ломени камъни, примесени с глина.
В гробницата са били извършени две погребения - на мъж и на жена, чрез трупополагане, което личи от запазените кости. Разкритият незначителен брой елементи от погребалния инвентар доказва разграбването на гробницата още в древността. В, могилния насип са намерени два глинени аскоса и сребърна каничка. В преддверието са разкрити глинен съд - ойнохое и кости на кон. В куполното помещение са намерени остродънна амфора, глинени розети със суха позлата погребален венец, дребни части от златни накити и фрагменти от местна тракийска керамика.
Световната си известност паметникът дължи на забележителните стенописи в коридора и куполното помещение - едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистическата епоха.
Неизвестният майстор е работил в четири основни цвята: черен, червен, жълт и бял. При украсата на гробницата са използвани едновременно двете техники: мокро фреско - при декоративната и фигуралната живопис, и темпера - при оцветяване на пода и стените. |
 |
Стенната декорация имитира цветово лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. Стените в коридора започват с триделен цокъл от правоъгълници-ортостати в черен цвят, разположени между два релефно изпъкнали бели пояса. Над цокъла, чийто елементи са изразени пластично или чрез гравирни линии, следва неразчленена стена в помпеянско червено, а над нея са разположени два рисувани фриза - първият с растителни мотиви, а вторият с фигурални изображения. Представените пеши и конни воини върху втория фриз на коридора възпроизвеждат среща на две неприятелски войски, като на западната стена е изобразена сцена на единоборство. Сцените отразяват историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата знатен тракийски владетел.
В куполното помещение декоративното раз¬членение на стените е запазено както в коридора, но тук цокълът се състои от бели ортостати, разположени между черни релефни пояси. Следва стена отново в помпеянско червено, над която са възпроизведени цветово архитектурни елементи, заимствани от йонийската архитектура - триделен архитрав, украсен с редуващи се волски черепи и розети, следвани от главния фриз с бо¬гата фигурална композиция. Над него е разположен пояс от яйцевиден, зъбчест и шнуровиден орнамент, завършващ с корниз от водооттоци с формата на лъвски глави.
 |
В центъра на главния фриз, срещу входа, са изобразени фигурите на мъж и жена, седнали край масичка, отрупана с плодове, а около тях са представени техните прислужници, носе¬щи дарове. Изобразена е сцена на „"погребално угощение с шествие", показана реалистично и с изящество.
Трогателно сплетените ръце на съпрузите въплъщават основната идея за прощаване и раздяла с мъртвия. Знатната съпружеска двойка е увенчана с лаврови венци - белег на героизиране, широко разпространено през елинистичната епоха.
|
Стенната декорация в горния край на купола завършва с втори малък фриз, на който са представени три колесници, теглени от по два коня. Състезанието с колесници е характерен погребален обичай у траките. Реалистичната живопис на Казанлъшката гробница е дело на първокласен художник от ранноелинистичната епоха. Високото майс¬торство на тракийския живописец, отразил в стенописите тракийския бит и дух, е не¬оспоримо доказателство за богатия култу¬рен живот на Тракия през тази епоха. Паметникът датира от края на IV и нача¬лото на III в. пр. н. е., когато тракийската държава с център Севтополис - градът-столица на Севт III, преживява висок политически, икономически и културен подем.
Тракийската гробница при Казанлък е първият от деветте български паметници, включени в Световния списък на паметниците на ЮНЕСКО.
БОГДАНА ЛИЛОВА
|
Тракийската гробница при Казанлък е първият от българските паметници, включен в Световния списък на паметниците на ЮНЕСКО. Открита е случайно през 1944 г. в надгробна могила на хълма Тюлбето, в североизточния край на града. Световната си известност гробницата дължи на уникалните стенописи в коридора и куполната камера. Това са едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистичната епоха.
Гробницата се състои от три помещения - предверие, изградено от ломени камъни и глина; тесен тухлен коридор с островърхо заоблено покритие и тухлена гробна камера с камбановиден купол. Отвън е покрита с кожух от ломени камъни, споени с глина. По намерените кости в гробната камера личи, че са били положени мъж и жена. В могилния насип са открити два керамични съда (аскоси) и сребърна каничка с позлата, а в предверието - кости на кон и ритуален керамичен съд (ойнохое). В куполната камера са намерени и амфора, глинени розети със суха позлата от погребален венец, дребни части от златни накити и тракийски керамични фрагменти.
Забележителните стенописи в коридора и куполната камера са дело на неизвестен тракийски майстор, работил с четири основни цвята - черен, червен, жълт и бял. При украсата на гробницата са използвани едновременно двете техники: мокро фреско (при декоративната и фигуралната живопис), и темпера (при оцветяването на пода и стените). Боите са от минерален произход. Към багрилното вещество на мазилката е прибавян мраморен прах, за да се постигне огледален блясък.
|
 |
В коридора декоративната украса е разделена и увенчана с два рисувани фриза - първият с растителни мотиви, а вторият с изображения на сражаващи се войни. Сцените отразяват исторически събития, свързани с живота на погребания тракийски владетел.
Стените на гробната куполна камера също са декорирани - отдолу нагоре следват: черен цокъл, оцветен в бяло пояс, имитиращ облицовка с бял мрамор и над него пояс, оцветен в помпеанско червено. Следва фриз от редуващи се розети и глави на бикове, над който е главният фриз. Първите изследователи определят централната сцена като "погребално угощение", а според новите изследвания сцената представлява "сватбена процесия". Централно място в нея заемат знатна тракийска двойка и висока фигура на жена, вероятно богиня, застанала до мъжа. Главите на мъжа и жената от знатната двойка са увенчани със златни лаврови венци. От двете им страни са представени фигури на мъже и жени, участници в церемонията - свирачи, виночерпец, жени и мъжe носещи дарове и водещи коне. Най-горната част на купола е разделена на три части с колони. Във всяка от тях е представена препускаща колесница с два впряга.
|
|
Тракийската гробница край Казанлък е от края на IV в. - началото на III в. пр. Хр. Високото майсторство на тракийския майстор, отразил в стенописи тракийските обичаи и вярвания, е неоспоримо доказателство за богатия културен живот в Тракия през тази епоха.
|
|
