Музей на Розата
Музей на Розата
Маслодайната роза – Rose damascene mill. f. trigintipetala, е пренесена в България от Индия през Персия, Сирия и Турция.
В долината, разположена между Стара планина и Средна гора, тя намира своята втора родина. Казанлъшката долина приема названието Розова долина.
На 21 май 1837 г. немският фелдмаршал Хелмут фон Молтке ще каже: „Казанлък е европейският Кашмир, турският гюлестан -страната на розите“.
В долината, разположена между Стара планина и Средна гора, тя намира своята втора родина. Казанлъшката долина приема названието Розова долина.
На 21 май 1837 г. немският фелдмаршал Хелмут фон Молтке ще каже: „Казанлък е европейският Кашмир, турският гюлестан -страната на розите“.
Розоберът продължава около месец – от 20 май до 20 юни, но зависи от атмосферните условия на пролетта. Извършва се рано сутрин от 5 ч. до 9-10 ч.Технологията, която е в основата на производството на прочутото българско розово масло, е двойната дестилация. По примитивния начин за зареждането на един казан са необходими 15 кг розов цвят и 60 л чиста вода. Процесът е трудоемък – 1 кг розово масло се получава от 3000 кг розов цвят, а 1 грам – от 1000 розови цвята. Цената му на международния пазар е около 4000 евро за килограм.
Българското розово масло е най-качественото в света – без конкуренти. Всички световноизвестни парфюмерийни фирми го използват в своите рецептури заради две основни качества – придава на парфюма голяма трайност и особен, приятен аромат. То е незаменима съставка за развиващата се европейска парфюмерия още от 1720 г. и се изнася с кораби през Цариград до Марсилия, Лондон и Ню Йорк, а с конски кервани през Букурещ до Виена, Париж и Берлин.
През 1820 г. Дончо Папазов от Казан¬лък създава първата българска розотърговска къща. Неговите синове Димитър и Ботьо разширяват дейността й. Следват розотърговските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.), на Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.).
Българското розово масло печели златни медали на световни¬те изложения във Виена (1873), Париж (1875), Филаделфия (1876), Чикаго (1893) и др.
През 1820 г. Дончо Папазов от Казан¬лък създава първата българска розотърговска къща. Неговите синове Димитър и Ботьо разширяват дейността й. Следват розотърговските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.), на Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.).
Българското розово масло печели златни медали на световни¬те изложения във Виена (1873), Париж (1875), Филаделфия (1876), Чикаго (1893) и др.
През 1967 г. се открива музейна експозиция за казанлъшката роза, която през 1969 г. прераства в единствен по своя характер Музей на розата. С богати веществени, снимкови и документални материали се проследява 330-годишната история на българското розопроизводство. Показани са оригинални съдове за производство на розово масло – казани; за съхранение и експорт – конкуми, шишета, каси; прибори за отделяне на розовото масло от розовата вода; шаблони на розотърговски къщи; оригинални снимки и документи на розотърговски фамилии и др.
В двора на Музея на розата е възстановена примитивна розоварна, която през май-юни е действаща.
Туристите имат възможност да закупят розово, ментово и лавандулово масло; различни продукти на маслодайната роза, розов ликьор, гюлова ракия и сувенири, свързани с бита и културата на розопроизводителите.
Ежегодно, всяка първа събота и неделя на месец юни в Казанлък се организира традиционен Празник на розата, който предлага на посетителите незабравими спомени, свързани с красотата, веселието и гостоприемството на българина.
Туристите имат възможност да закупят розово, ментово и лавандулово масло; различни продукти на маслодайната роза, розов ликьор, гюлова ракия и сувенири, свързани с бита и културата на розопроизводителите.
Ежегодно, всяка първа събота и неделя на месец юни в Казанлък се организира традиционен Празник на розата, който предлага на посетителите незабравими спомени, свързани с красотата, веселието и гостоприемството на българина.